петък, 12 октомври 2012 г.

Писмо от Спящата Красавица

Писмо От Спящата Красавица

до Принца На Приказките
от Спящата Красавица В Реала

Принце,

Понеже вече не живея в приказка,
а в грозната картинка на Реала,
понеже конят ти си потроши копитата,
а аз се скъсах да се правя на заспала,
понеже ти целуна всичките красавици,
които ти се мярнаха по пътя,
(освен по пътя - и по магистралите)
Понеже ... и заспала не съм тъпа.

Та, Принце,

няма смисъл да пристигаш.
Омъжих се за брата на коняря,
Той е ковач. На щастие. Не лигльо.
И с чужди приказки не разговаря.
Не си помисляй да си точиш меча.
Ковач е той – не му е рядка плетката.
Отдавна приказката свърши вече.
За теб ми дреме само на жилетката.

Подпис:
Спящата Красавица


Видяно във Facebook



вторник, 2 октомври 2012 г.

Ако можехте да запомните...


Ако знаехте, че след малко ще забравите абсолютно всичко случвало ви се до сега и  можехте да запазите само един единствен спомен от тук нататък кой щеше да е той?
А ако можехте да запазите два, три, десет?

Щяхте ли да изберете момент с любим човек, който ви казва, че ви обича? Или подкрепа от приятел точно когато сте имали нужда от нея? Може би как спечелихте състезанието по правопис в училище? Как се дипломирахте? Как когато бяхте на пет майка ви ви правеше закуска и баща ви ви разкaзваше приказка?  Някоя мила дума от нeпознат? Как рискувахте и спечелихте? Или как сте се провалили за да не го правите отново? Или пък може би щяхте да изберете спомена как някой ви е предал за да се пазите от него? Щеше ли да има хора, за който нямаше да запазите никакви спомени? Сигурно доста.

Но ако можеше да забравите всичко и да започнете на чисто щяхте ли да се опитвате да запазите нещо ? Грешките или успехите? Моментите на щастие или на разочерование? А кой казва, че не можете? Миналото си е минало, то съществува само в спомените, изтриете ли ги - то вече сякаш не се е случило...Запазете само доброто! J
Ljbimka J