неделя, 12 октомври 2014 г.

На ръба на чудесата

Живея на ръба на чудесата.
(И все на пръсти пазя равновесие.)
Намирам се. Изгубвам се. Познато е...
Подреждам се, и някак пак съм себе си.
Пилея си мечтите – имам много,
и който иска, нека да ги вземе.
С последния си дъх ще дишам обич.
И пак така – ще си спечеля време...
Край мен се сменят хиляди сензации.
Това ли е светът ми? Докога?
Изпаднал във сърдечна девалвация,
със моята любов ще го спася...
А някъде едничка пеперуда
с крилцата си ще прави ураган...
Живея на ръба на всяко чудо.
Една идея обич. И си там.
Мира Дойчинова 

<3 <3 <3

събота, 4 октомври 2014 г.

Psychology of love

We can’t force our sexual attractions. Most of us have learned that the hard way.
Yet, there’s something profound that most of us have never been taught: Although our sexual attractions can’t be controlled, they can be educated. This post will share some ways to cultivate sexual and romantic attraction to people who are kind, respectful—and available. Even if you’re relentlessly attracted to bad-boys or bad-girls, or to unavailable people, you can still develop this capacity. And these are not gimmicks; they are the lifelong skills of romance and intimacy—the very same skills you'll use to keep passion alive in your next serious relationship.
The Attraction Spectrum
Every time we enter a room full of people, we make choices based upon our attractions: Whom do we notice? Whom do we pass over? Deb, a young stockbroker from Chicago, once told me:

 “You know, it’s almost magical. I can go to a party, and there’s always one person I’m most attracted to. If I date him, within a few weeks or a few months I discover he has the same emotional qualities as my previous partner. But when I first saw him from across the room, I had no idea at all that this would be true!”
Our attractions are forged in the deep space of our being, born of countless, often unknowable forces. When we encounter someone for the first time, our psyche and heart begin an astonishingly complex scan, picking up obvious cues like physique and facial structure, but also noting myriad subtle cues such as body language, facial expression, the contour of the lips, the nuance of the voice, and the muscles around the eyes. We instantly process this information without even knowing it. All we feel is desire or the lack of it.
Scientists tell us that a silkworm can smell one other silkworm moth of the opposite sex from six-and-a-half miles away. Our mating instinct may not be that developed, but nature has programmed our romantic radar with the sensitivity to find just the right person to trigger whatever emotional circuitry we need to work through.
All of us are attracted to a certain type that stops us dead in our tracks, be it a physical type, an emotional type, or a personality type. Let’s say that there is a "spectrum of attraction," from 1 to 10; the people at the far end aren’t physically or romantically attractive to us at all, but those at the upper end are icons—they’re compellingly attractive, leaving us weak in the knees and triggering both our longing and our insecurity.
Harville Hendrix, founder of Imago Therapy, illuminates this phenomenon in a way which sheds light on our entire intimacy journey. He teaches that these people are so attractive to us in part because they embody not only the best, but also the worst emotional characteristics of our parents.
All of us have unresolved childhood hurts due to betrayal, anger, manipulation, or abuse. Unconsciously, we seek healing through our partner. And we try to achieve this healing by bonding with someone we sense might hurt us in similar ways to how we were hurt as children, in the hope that we can then convince him or her to finally love and accept us.
Our conscious self is drawn to the positive qualities we yearn for, but our unconscious draws us to the qualities which remind us of how we were wounded the most.
This partly explains why we get so awkward and insecure around people to whom we’re intensely attracted. It also explains why our greatest heartbreaks often occur with these most intense, fiery attractions. Some of us react to past heartbreaks by dating only those on the low end of our attraction spectrum; we're frightened of the intensity and the risk of painful loss when we approach people on the higher end. We often feel safest with people who don’t do much for us on a physical or romantic level because it just feels more comfortable—but the downside can be boredom, frustration, and a lack of passion.
Many others only date people on the high end of their attraction spectrum, because they believe that’s where real love and passion lie. With someone who is a “high number” on your attraction spectrum, you can tell that you’re attracted in a fraction of a second. This can be achingly exciting, but it’s rarely comfortable or secure.
In my experience, people who only date those on the high end of their attraction spectrum are much more likely to remain singleBy contrast, however, attraction to people in the middle of our spectrum is rarely immediate; it usually takes more time to get a sense of how interested we really are in such people.
People who are willing to date in the mid-range are more likely to find real and lasting love. It’s not a matter of selling out, because immediate attraction isn’t the best forecaster of future passion. Intense immediate attractions can blind us to the actual quality of our interactions with others, and to the actual characters of the people we date.
Attractions can grow—and many of us have had the experience of becoming more attracted to someone as we got to know him or her better.
Cultivating Attractions of Inspiration
So what do we do when we meet someone who inspires us, and we feel some spark of attraction, but not enough to fall in love?
Sexual attraction is much more mutable than we’ve been taught. We all have types that turn us on immediately and intensely. But as I said, attractions can grow. It's doubtful that you’ll become attracted to someone who isn’t at all physically appealing to you. But if someone holds a spark of attraction for you, and has other qualities you love, your attraction can blossom. If you’re meeting someone for the first time, don’t make a snap decision based upon whether you’re instantly attracted on a physical level. If you’re not sure, go out with them again. In time, something lovely may happen: He or she may actually become more beautiful to you. And if not, you’ll know that it’s time to stop dating them.
If you’ve ever seen artists working on a portrait, you will notice that they often squint. Squinting helps them focus on the essence of their subject without getting distracted by its harsh outlines. We need to do the same in our dating life. It’s so easy to get lost in the hard assessment of people’s imperfections, but it serves us better to simply sense their spirit. That is what makes attractions grow.
As we start to care more deeply about someone, invisible tendrils begin to grow in our thinking, in our sexual imaginings and longings, in our growing sense of dependence on that person. Our psyche, our sexuality, and our hearts begin to create attachment to that person, to make him or her our own.
When we build a muscle through exercise, our body creates new capillaries to feed it. When we create new love, something similar happens. New neural pathways, emotional pathways, new rituals, sense memories, and needs get created. An entire web of new connections is created, as our hearts allow this once-stranger to become our loved one. We become specialized in them in so many ways. That’s why breakups can hurt with real physical pain—these lovingly-built tendrils are ripped out, and that experience is anguish.
In many attractions of inspiration, it can take time for our attraction to build. In such cases, it can be difficult to resist fleeing in search of something more clear-cut. As a result, many potentially wonderful relationships are cut off before ever being given a chance. The truth is that we can deepen our healthy attractions, and intensify their passion.
The more we focus on the things that trigger our desire, the more our passion can build. If there’s a spark of attraction to someone, and you want to make that attraction grow, start by giving yourself space. No matter how wonderful the person, you’re not obligated to be more attracted to him or her than you are. Forcing your feelings will only block the natural flow of attraction. Instead, allow yourself to reflect on what attracts you to them—what turns you on and what you appreciate.
Think emotionally, but think physically too. Take time to let your fantasies unfurl. You might simply want to hold hands at the movies. Or to kiss, or just gently touch for a long time. You might imagine quick hot sex or long, lazy sex Honor whatever you’re imagining, and, as appropriate, see if you can ask for what you want—that’s how we can grow our passion.
My advice: When we desire someone and then postpone the sex (for at least five or six dates), surprising new pathways of attraction form. It’s a great way to grow passion. More important, having sex too early is like Miracle-Gro for any fear of intimacy we might have. It makes us want to flee. So go slowly on the outside, but allow yourself free rein in your fantasy life.
And if your desire is more sensual than sexual, that’s fine too. A client of mine met a man who lives in Europe. She knew she liked him but she wasn’t attracted enough to want sex. She just wanted to cuddle. He invited her to visit but she wasn’t sure if she should make the trip. Speaking to her dating buddy, she said, “I don’t know if I should go all the way to Europe just to cuddle with someone.” Her wise friend replied, “Really? I can’t think of a better reason to go to Europe!” My client took the trip, and over time, fell deeply in love. She was wise enough to take all the time she needed, and he was wise enough to let her.

© 2012 Ken Page, LCSW. All Rights Reserved

сряда, 27 август 2014 г.

Фиеста - Валети Петров

Фиеста
И чашите бяха опразнени,
и бутилката – с гърло разбито,
и вратата беше заключена,
а леглото – широко открито.

И безбройни звезди от стъкло
ни предсказваха щастие в тая
като в приказка великолепна,
отдавна неметена стая.

И аз бях мъртвопиян
и с бумтящо от радост сърце,
а ти беше пияна и жива,
и гола в мойте ръце.

Валери Петров

Добрите Писма - Валери Петров

Добрите писма

 


Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.

Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!

неделя, 27 юли 2014 г.

Среща - Дамян Дамянов


С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.
Дамян Дамянов

петък, 11 юли 2014 г.

От дядо ми зная
жена се печели
с добра дума,
цвете без повод,
дори и на карти
в някоя кръчма!
По хиляди начини
се печели жена
и се губи по един -
решиш ли, че е вече
спечелена!
Августин Господинов

петък, 6 юни 2014 г.

Жена на балкона
музика:Тончо Русев 
стихове:Евтим Евтимов 

Каква жена, каква камбанария,
изправена пред моя млад олтар.
Защо ли да се правя на светия,
когато аз съм раждан за звънар.

Отново на балкона тя застава,
отново става чудо след това. -
Аз знам, че за една жена такава
залага се и царство, и глава.

Направо към сърцето ми политва,
изгаряща от огън и от зов. -
Отдавна тя не плаче за молитва,
отдавна плаче само за любов.

Колко огън, колко нежен плен
има във очите й небесни.
Господи, дадеш ли я на мен,
черква ще ти построя от песни.



Виновно ли е виното червено,

че ти си слаб и бързо те напива?
Една жена в легло на друг отива,
когато у дома и е студено.

Една звезда над дявола изгрява,
когато ангела дообър не я разбира.
Една любов любов при друг намира,
когато недолюбена остава.

Пр.: - Вдигни очи, вдигни глава - 
жената вечна кръчма е, човече.
Изпий при нея и това,
което някой е забравил вече...

Това мъжете силни не забравят
дори и сред житейските задачи - 
че вино и жена изневеряват,
когато нямат истински пиячи


Евтим Евтимов


понеделник, 28 април 2014 г.

Настроения за днес

"Когато на човек му се струва, че всичко върви наопаки, това означава, че в живота му се опитва да влезе нещо чудесно."

Далай Лама

"В душите на страхливите няма място за щастие." Мигел де Сервантес

"... О, сър, жената не може да даде своето сърце. То трябва да бъде взето от нея." – "Бялата ръкавица" – Майн Рид

"В живота трябват две неща: Търпение, за да изчакаш подходящият момент и Кураж, за да приемеш, че си чакал прекалено дълго!" Лев Толстой

Не проклинай обстоятелствата - промени ги! 
За да се изправиш на крака в този живот- стани и потърси условията, които искаш. Ако не можеш да ги намериш - създай ги! Джей Б. Шоу

"Не е важно как изглеждат нещата. Важно е какво има вътре. В сърцето." Джоан Харис

" Първата стъпка към получаване на нещата, които искаш от живота, е: реши какво искаш. " Бен Щайн

" С всяка изминала година все повече се убеждавам, 
че пропиляването на живота се крие в недадената любов, 
в неизползваните способности, в егоистичното благоразумие, 
което – за да пропусне болката – пропуска и щастието. "
Мери Чамли

' Знаеш ли каква грешка правим винаги? Струва ни се, че животът не може да се променя,че веднъж влезли в едни релси,трябва да се движим по тях до края.А пък съдбата има много по-богато въображение от нас.Тъкмо, когато човек си мисли, че е в безизходица,когато е достигнал върха на отчаянието,изведнъж като вихър тя обръща всичко наопаки,
понася го нанякъде и той се озовава в един нов живот.''
Сузана Тамаро

 Ако възнамеряваш да бъдеш добър към другите, ще трябва да бъдеш добър и към себе. Това означава да си взимаш почивен ден от време навреме, когато това не е планирано. Да ядеш парче шоколад, когато това не е препоръчително. Да си подремнеш, когато това не е възможно. Да потънеш в добро четиво за час, когато не можеш да си го позволиш. Да се накиснеш във ваната, когато няма време за това. Спри всичко, когато не си длъжен да го направиш. И направи това сега, за Бога!" Доналд Нийл Уолш

вторник, 25 март 2014 г.

И път обратно няма...
Големите момичета не плачат.
Те просто се прощават с любовта
в една безумно дълга вечер

и тихичко си тръгват сутринта.

Не вярват на измислици и думи.
Не вярват в приказки. Не вярват в чудеса.
Не вярват в падащи звезди и пълнолуния.
Не вярват в нищо вече. И така...

Големите момичета си тръгват.
Завинаги си тръгват, щом решат.
Дори да им е до полуда трудно,
големите момичета намират път.

Не вземат нищо. Нищичко не вземат.
Освен един огромен куфар със сълзи
и много, много, много време,
в което болката да отболи.

Не казват сбогом. Не създават драми.
Щом любовта им нищичко не значи,
те тръгват, непоглеждайки през рамо.
Големите момичета не плачат.

Caribiana

четвъртък, 13 февруари 2014 г.

ИЗМИСЛИЦА ЛИ Е МОРЕТО?...


Измислица ли е морето?
И щастието ли? Не вярвайте!
Не вярвайте на капитаните,
които го продадоха!
Не вярвайте и на проститутките
които го забравиха!
Не вярвайте и на поетите
които го изгубиха!
Не е измислица морето
и щастието съществува!

Достатъчно е да се вслушате
във тишината на сърцето си.
Достатъчно е да протегнете
ръката си, да се усмихнете
на някого и да му върнете
отнетото от капитаните
и проститутките-
о, мъничко
от вярата си във дърветата,
във най-щастливите предчувствия,
във поздравите на другарите,
във делниците и светкавично
вий ще намерите морето...
Най-синьото и най-лъчистото
ще се усмихне във очите ви.
И портокаловото слънце
ще ви замести капитанската
фуражка, капитане мой!
Здравейте, капитане мой!

Не е измислица морето
и щастието съществува!

Христо Фотев

--  -- -- -- 

четвъртък, 6 февруари 2014 г.

How to master your own life

How to master your life

The secrets to love, life and happiness can be unlocked with three simple words: Play. The. Sims.
It’s a game where you lead a person’s complete life with a mouse. Want to talk to that girl right there? Just click on her and pick something:
Sims 1
Left to their own devices, your Sim will do whatever they feel like, which is usually strikingly stupid. (In real life, that may sound familiar). You interrupt your Sim’s autopilot by giving them sage instructions, like “read a book” or “stare at that girl’s butt”.
Being successful at The Sims is very easy. It’s just like real life,except without a barrier between what you decide and what you do.
Say you want to get fit.
In the Sims, you immediately buy whatever lame fitness equipment you can afford. If you can’t afford anything, go run in the park. Each day you tell your Sim to spend a spare minute exercising, and although progress is slow, you see their bars slowly inch up. Success is guaranteed.
Sims 2
In real life you think about getting fit. You’re not sure what to buy. Can you really afford the ‘right’ equipment? You read reviews. Do you have enough time? You ask questions on Quora. Maybe you buy something. You don’t know how to use it. Maybe you use it a couple times. You don’t see any results. You talk and think and share and do anything but exercise.
IF ONLY SOMEONE WOULD TELL YOU WHAT TO DO.
The first lesson from The Sims is good decisions require little thought. To get fit: exercise. To be smarter: read. To eat healthier: cook. Such mechanics are elementary to a child playing the game, but when leading your own life, your mischievous mind paralyses you with too much thinking. Stop holding out for perfect decisions. Pick. Act.
You can solve half the hassles of humanity this way. “I like this girl, how do I get her to like me?” Just click on her, and pick something.
“But what do I say?” Anything moves you closer to your goal.Pick something. “But she might not like me!” Right now, she doesn’t even know you. Fix that. Pick something. “But what would we name our future kids?” SHUT UP AND PICK SOMETHING.
Thinking isn’t inherently bad of course, but save the deep stuff for writing your novel and designing a nuclear powered washing machine. If you’re not clicking your mouse much, you’re probably not playing the game very well.
Sims 3
The second lesson from The Sims is to nurture your state.
If your Sim is tired, desperate for company or wetting themselves, they won’t get much done. A decent player keeps an eye on these bars and never lets them slide too far; the exceptional player builds a life that takes care of them automatically.
And so it is in real life. If you’ve found yourself having a crappy pointless argument, chances are you were a bad mix of tired, stressed, or hungry at the time. If you want to be your wittiest, smartest, and most resilient, you’d better take consistently good care of yourself. The best way to be consistently awesome is to be in a consistently good state.
Sims 4
The third lesson from The Sims is to build selected skills.
Almost every action your Sim can take makes them better at something. Some skills are easier to gain, depending on your natural strengths, but you can get impressively decent at just about anything with time.
You don’t live forever though, so to get great at something means saying no to something else. You must pick, and focus. Fully developed strengths tend to make your weaknesses redundant. Woody Allen would not be better off if he had spent less time writing and more time at the gym.
The final lesson from The Sims is the game is indifferent.
There’s no winning The Sims. Everyone dies. There’s no high score. You live your life how you want, and you alone judge what to make of it as it rolls by. This may sound familiar.
But that doesn’t make life pointless; it makes life anything you choose it to be. If you want to live yours free from regret: keep your state high. Focus your time into a few select skills. But most importantly of all: go ahead and click on something.

http://oliveremberton.com/2013/how-to-master-your-life/

Life is a game

Life is a game. This is your strategy guide

Cover shallow
Real life is the game that – literally – everyone is playing. But it can be tough. This is your guide.

Basics

You might not realise, but real life is a game of strategy. There are some fun mini-games – like dancing, driving, running, and sex – but the key to winning is simply managing your resources.
Most importantly, successful players put their time into the right things. Later in the game money comes into play, but your top priority should always be mastering where your time goes.

Childhood

Life begins when you’re assigned a random character and circumstances:
Select your character
The first 15 years or so of life are just tutorial missions, which suck. There’s no way to skip these.

Young adult stage

As a young player, you’ll have lots of time and energy, but almost no experience. You’ll find most things – like the best jobs, possessions and partners – are locked until you get some.
This is the time to level up your skills quickly. You will never have so much time and energy again.
Now that you’re playing properly, your top priority is to assign your time as well as possible. Every single thing you do affects your state and your skills:
Drink vs code
This may sound simple, but the problem is you won’t always know what tasks to choose, and your body won’t always obey your commands. Let’s break it down.

How to obey your own commands

Many players find that when they choose to do something – say “go to the gym” – their body ignores them completely.
This is not a bug. Everybody has a state, which you can’t see directly, but looks something like this:
State
If your state gets too low in one area, your body will disobey your own instructions until your needs are met. Try studying when you’re exhausted and hungry, and watch your concentration switch to Twitter.
Your willpower level is especially important. Willpower fades throughout the day, and is replenished slightly by eating, and completely by a good night’s sleep. When your willpower is low, you are only able to do things you really want to.
Every decision you have to make costs willpower, and decisions where you have to suppress an appealing option for a less appealing one (e.g. exercise instead of watch TV) require a lot of willpower.
There are various tricks to keep your behaviour in line:
  1. Keep your state high. If you’re hungry, exhausted, or utterly deprived of fun, your willpower will collapse. Ensure you take consistently good care of yourself.
  2. Don’t demand too much willpower from one day. Spread your most demanding tasks over multiple days, and mix them in with less demanding ones.
  3. Attempt the most important tasks first. This makes other tasks more difficult, but makes your top task more likely.
  4. Reduce the need to use willpower by reducing choices. If you’re trying to work on a computer that can access Facebook, you’ll need more willpower because you’re constantly choosing the hard task over the easy one. Eliminate such distractions.
A key part of playing the game is balancing your competing priorities with the state of your body. Just don’t leave yourself on autopilot, or you’ll never get anything done.

Choosing the right tasks

Choosing the right tasks at the right time is most of the game. Some tasks mostly affect your state, e.g.
Eating
Others mostly affect your skills:
Rocking
You need to put time into things that ensure a healthy state – like food and sleep – to keep your willpower high. And then you need to develop your skills with what you have left.
Some skills are more valuable than others. Good ones can open up whole paths like a tech tree:
Skills
Others are dead ends:
Dead skills
Combinations of skills are the most effective. It’s very hard to max out one skill to be the best – in fact, that’s often impossible. But it’s much easier to get pretty decent at lots of related skills that amount to something bigger, e.g.
Entrepreneur
Ladies magnet
See how psychology just helped you become both rich and attractive? You should study that.

Where you live

Your environment has a constant impact on your stats, skills, and your chances of levelling up.
It’s possible to play the game well almost anywhere, but it’s a lot easier in certain places. If you’re female and in the wrong country, for example, you can’t unlock many achievements.
The odds of anyone being born in their optimal location are virtually zero, so research your options, and consider moving early. Location is a multiplier to all of your skills and states.

Finding a partner

Attraction is a complex mini-game in itself, but mostly a byproduct of how you’re already playing. If you have excellent state and high skills, you’re far more attractive already. A tired, irritable, unskilled player is not appealing, and probably shouldn’t be looking for a relationship.
Marriage
Early in the game it can be common to reject and be rejected by other players. This is normal, but unfortunately it can drain your state, as most players don’t handle rejection or rejecting well. You’ll need to expend willpower to keep going, and willpower is replenished by sleep, so give it time.
80% of finding someone comes down to being your most attractive self, which – like so much in life – just means putting your time in the right places. If you’re exercising, socialising, well nourished and growing in your career, you will radiate attraction automatically. The remaining 20% is simply putting yourself in places where you can meet the right people.

Money money money

Later in the game you’ll have to manage a new resource called ‘money’. Most players will find money increases throughout the early game, but that this actually introduces more problems, not less.
Money 2
The most important rule of money is never to borrow it, except for things that earn you more back. For example, education or a mortgage can be worthwhile (but are not necessarily so, depending on the education or the mortgage). Borrowing to buy new shoes is not.
Depending on your financial ambitions, here are a few strategies to bear in mind:
  1. Not fussed about money. The low-stress strategy: simply live within your means and save a little for a rainy day. Be sure to make the best of all the time you save though, or you’ll regret it.
  2. Well off. Choose a career and environment carefully, and be prepared to move often to move up. You’ll need to invest heavily in matching skills, which will cost you time, and be careful not to abuse your state or you’ll burn out.
  3. Mega richStart your own business. It’s almost impossible to get rich working for someone else. Riches do not come from work alone, they come from  owning things – assets – that pay back more than they cost, and your own company is a powerful asset you can create from scratch. Compound your winnings into more assets, and eventually they can remove your need to work at all.

Later life

Your options change as the game progresses. Marriage and children will reduce your time and energy, and introduce more random elements into the game (“Emergency diaper change!”). This makes it harder to develop yourself as quickly.
Older characters usually have more skills, resources and experience, unlocking quests that were previously impossible, like “owning a house”, or “writing a (good) novel”.
Old
All players die after about 29,000 days, or 80 years. If your stats and skills are good, you might last a little longer. There is no cheat code to extend this.
At the start of the game, you had no control over who you were or your environment. By the end of the game that becomes true again. Your past decisions drastically shape where you end up, and if you’re happy, healthy, fulfilled – or not – in your final days there’s far less you can do about it.
That’s why your strategy is important. Because by the time most of us have figured life out, we’ve used up too much of the best parts.
Now you’d best get playing.


Source: http://oliveremberton.com/2014/life-is-a-game-this-is-your-strategy-guide/

петък, 24 януари 2014 г.

Подчертано - за любовта и живота

Life does not just happen to you; you happen to life.
Shut Up, Stop Whining, and Get a Life - A Kick-Butt Approach to a Better Life

‘Wherever you go, there you are.’
 The Seed


Life is about you. If it weren’t about you, you wouldn’t be here` 
The Seed

Кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докле я намери? 
Захир, Паоло Куелю


Сир Клеос приличаше на невестулка, биеше се като гъска и имаше куража на относително смела овца. 
Песен за огън и лед, книга трета, Вихър от мечове, Джордж Р.Р. Мартин


„Иска огън, а Дорн й изпраща кал.“ Човек може да направи лапа от кал и да охлади треска. Може да засади зърно в кал и да отгледа жито, за да изхрани децата си. Калта може да нахрани човек, докато огънят само ще го погълне, но глупаците, децата и младите момичета винаги избират огъня.
Песен за огън и лед, книга пета, Танц с дракони, Джордж Р.Р. Мартин


Това вероятно противоречи на правилника на железопътната компания, но аз просто трябва да ви целуна! 
Момичето във влака, Агата Кристи


— Не, сега не мога да се върна. 
— Защо не? 
— Аз… Всичко е уредено и това би разбило сърцето му. 
— Не вярвайте — каза Кейтрин натъртено. — Сърцата са твърдо нещо. 
Мистерията в Синия Експрес, Агата Кристи


— Аз съм скъсал окончателно с нея и тя знае това — извика той гневно.
— Вие сте скъсал с нея, но дали тя е скъсала с вас? 
Мистерията в Синия Експрес, Агата Кристи



— Как се развиват нещата? Знаете какво имам предвид, нали? 
Поаро повдигна рамене.
— Те се развиват по своя път — отвърна той. 
— И вие ги оставяте така? 
Детективът я погледна леко натъжен. 
— Вие сте млада, госпожице, но има три неща на този свят, които не могат да се накарат да бързат: бог, природата и старите хора.
Мистерията в Синия Експрес, Агата Кристи


Когато един мъж иска да спечели някоя жена, той може да бъде сърдечен, галантен, готов по хиляди дребни начини да й засвидетелства вниманието си. Когато обаче един мъж е наистина влюбен, той без да иска има вид на овца. Твоят приятел винаги ми заприличваше на овца щом те погледнеше. Така, че аз си вземам думите назад. Той наистина те обича. 
Мистерията в Синия Експрес, Агата Кристи


- Да, да. Зная. Животът е като влак, госпожице. И той върви, и добре, много добре е, че е така.

 — Защо?

 — Защото в края на краищата влакът стига до крайната си гара. И във вашия език има подобна поговорка, госпожице: „Пътуването свършва там, където се срещат влюбените“.

 — Точно така! — засмя се Ленокс. — Това обаче не ще се осъществи за мен.

— О, ще бъде, ще бъде. Вие сте млада, по-млада отколкото мислите. Доверете се на влака, госпожице, защото добрият Господ е неговият машинист.
Сирената на влака пак изпищя.
 — Доверете се на влака, госпожице — промърмори пак детективът. — Повярвайте на Еркюл Поаро, защото той знае. 

Мистерията в Синия Експрес, Агата Кристи



Утре зарязвам Джаспър. Първо, заслужава си го, защото се казва Джаспър. И второ, пада няколко хиляди метра под приемливия стандарт за гадже. Смешното е, че на пет годинки знаех какво означава това. Излизах с момче от нашата улица и редовно изпивах чая му, преди да нападна моя. Също така изпадах в истерична криза, докато не получех кучето му на колела от Фишер Прайс. И отказвах да си играем в неговата стая, защото миришеше на напишкано. После пораствам и започвам да се примирявам с глупости. 
Да погледнеш живота в очите, Анна Макстед



„Ако не успееш от първия път, пробвай пак и пак. После се откажи. Няма защо да се правиш на глупак.“ 


Да погледнеш живота в очите, Анна Макстед

После проведохме напоително сравнение на господин Дарси и Марк Дарси, като и двете се съгласихме, че господин Дарси е по-привлекателен, защото е по-груб, но фактът, че е измислен, е недостатък, който не може да се пренебрегне.
Дневникът на Бриджет Джоунс, Хелън Филдинг

Все си мисля какво ми каза мама за това да бъда истинска и за книжката за Плюшеното зайче (макар че ако трябва да съм честна, мисля, че в тази къща имах достатъчно неприятни изживявания със зайчета). Любимата ми книжка, твърдеше тя, за която не си спомням нищо и в която се говорело как малките деца винаги имат една играчка, която обичат повече от другите, и дори когато се проскубе, изцапа и изпокъса, малкото дете все още я смята за най-красивото нещо на света и не може да понесе раздялата с нея. — Така става, когато хората наистина се обичат — прошепна ми мама в асансьора на „Дебънъм“, сякаш признаваше някаква гнусна и срамна тайна. — Работата е там, мило, че това не се случва на хора, които имат остри ръбове, на тези, които се чупят като паднат, или на онези, които са изработени от евтина синтетична материя, която не е трайна. Трябва да си смела и да дадеш на другия да разбере коя си и какво чувстваш.

Бриджет Джоунс на ръба на разума, Хелън Филдинг 

Тъкмо тичах нагоре по стълбите да се обадя на Шарън и да й поднеса земетръсната новина, че може би в края на краищата те не са недостижимите стратегически противници и извънземни, а са съвсем като нас, когато телефонът долу зазвъня
Бриджет Джоунс на ръба на разума, Хелън Филдинг 






My dear fellow, the way you flirt with Gwendolen is perfectly disgraceful.  It is almost as bad as the way Gwendolen flirts with you. Jack.
The Importance of Being Earnest, Oscar Wilde


  Then the excitement is all over.  The very essence of romance is uncertainty.  If ever I get married, I’ll certainly try to forget the fact.
The Importance of Being Earnest, Oscar Wilde


The truth is rarely pure and never simple.  Modern life would be very tedious if it were either, and modern literature a complete impossibility!
The Importance of Being Earnest Oscar Wilde


Тогава случилото се все още му изглеждало необяснима загадка, но по-късно, когато опознало живота по-добре, то разбрало, че това е било само едно от проявленията на необяснимия закон, който управлява човешките работи и който гласи: пред хората твоят фойерверк не може да заблести. Най-остроумните реплики ни идват на ум, след като вече сме затворили вратата и вървим сами по улицата или, както казват французите, слизаме по стълбата. Тостът, който е звучал чудесно, когато сме го репетирали пред огледалото, излиза крайно бездарен при звъна на чашите. Бурният словесен поток, с който сме се готвили да излеем пред нея цялата си страст, се превръща в несвързан глуповат брътвеж и предизвиква — не бива да я корим — само смеха й. Много бих искал, любезни читателю, да те запозная с разказите, които имам намерение да напиша. Естествено ти съдиш за мен по онези, които вече си прочел — да речем, по този например, — но това е несправедливо. Бих желал да ме преценяваш именно по разказите, които не съм написал, но се каня да напиша някога. Те са толкова хубави, че когато ги четеш, ти ще се смееш и ще плачеш заедно с мен.

Размишленията на един празен човек, Джеръм К. Джеръм


                       
Чуй това и го запомни добре: времето никога не се губи. Където и да отидем, каквото и да правим, всичко е частица от знанието. Дори когато не разберем веднага урока.
Замъкът на лорд Валънтайн, Робърт Силвърбърг


В края на краищата всички неправди се поправят, всеки минус се балансира с плюс, колонките се събират и полученият сбор се оказва верен. Но това става в далечното бъдеще. Ние трябва да живеем с настоящето, а тогава нещата са често несправедливи. Компенсиращите сили на вселената изравняват всички сметки, ала при това смилат и добрите, и лошите. — Нещо повече — обади се Валънтайн внезапно. — Възможно е аз да съм избран за оръдие на компенсиращите сили на Делиамбър и е било необходимо да страдам, за да успея. — Как така? — Ако нищо особено не ми се бе случило, можех да управлявам като всички други преди мен в замъка Връхни, самодоволен, добродушен, приемайки нещата такива, каквито са, понеже от мястото, на което съм седял, не съм виждал нищо лошо в тях. Ала тези мои приключения ми дадоха представа за света, каквато никога нямаше да имам, ако си бях живял уютно в замъка. И може би сега съм готов да изпълня ролята, която трябва да изиграя, в противен случай…

Замъкът на лорд Валънтайн, Робърт Силвърбърг


Ще кажа само, че докато готвех, ми попадна една глава лук с малко гнило петно от едната страна. Изрязах петното и останалото от лука си беше идеално. И с живота е така понякога.
Влад Талтош - Убиец на свободна практика, Toм 1, Стивън Бруст 



Дядо наля и цъкна с език, когато си сложих мед. Отпих. Розова пъпка.
 — Е, как е внукът ми?
 — Горе-долу, бих казал, Ноиш-па.
 — Само горе-долу?
Кимнах.
 — Имаш проблем.
 — Да. Сложно е.
 — Простите неща изобщо не са проблеми, Владимир. Някои прости неща са тъжни, но изобщо не са проблеми.

Влад Талтош - Убиец на свободна практика, Том 1 , Стивън Бруст 


— Когато единственият начин да преживееш нещо е ако врагът ти не е магьосник или няма резервна кама, или не може да прескочи единайсет стъпки пропаст, тогава приемаш, че врагът ти не е магьосник или няма резервна кама, или не може да прескочи единайсет стъпки пропаст.
— Хм. Доста практично звучи.
— Да. — Неволно си спомних за онзи тип, дето можеше да прескочи единайсет стъпки пропаст, за мое голямо неудоволствие. Но все едно и това го преживях, защото се оказа, че не си е обул подходящи ботуши. Дълга история. Все едно.

Влад Талтош - Убиец на свободна практика, Том 3 , Стивън Бруст


Една прочута личност е казала някога, че трудното в това да си съдия е присъдата ти да звучи със сто процента увереност, когато си уверен едва петдесет и един процента. Разбирах какво е имал предвид: опитвах се да оставя съмнението зад себе си, за да мога да продължа своето психично, или некромантско, или мистично пътешествие през Маготрепача, но не беше лесно, защото съмнението се разсейва по-трудно от илюзията, а със съмнението идват и несигурните полумерки. А нищо добро не е постигано никога с несигурни полумерки.

Влад Талтош - Убиец на свободна практика, Том 3 , Стивън Бруст 



Можеше да се случи какво ли не. Четиристотин — помисли си Снибрил. — Кой знае колко ще тръгнат срещу нас? От друга страна, тъй като не знаем колко ще тръгнат, четиристотин може и да стигнат…

Килимените хора, Тери Пратчет


Но Съдбата… — Съдбата е нещо, дето си го правиш самичък, ей така, докато си живееш — рече Снибрил. — От собствен опит го знам.

Килимените хора, Тери Пратчет


— Тогава защо трябва да слушам сърцето си?
 — Защото никога не ще можеш да го накараш да замлъкне. Дори и да се престориш, че не чуваш това, което ти казва, то винаги ще бъде тук, в гърдите ти, повтаряйки непрестанно това, което мисли за живота и за света.
— Дори и когато се опитва да ме предаде?
— Предателството е удар, който ти не очакваш. Но ако познаваш добре сърцето си, то никога няма да те предаде. Защото ти ще знаеш какви са мечтите и желанията му и ще се съобразяваш с тях. Никой не може да избяга от сърцето си. Затова най-добре е да се вслушаш в това, което казва. За да не успее никога да ти нанесе удар, който не си очаквал.

Алхимикът, Паоло Куелю


„Ако понякога протестирам, то е само защото съм човешко сърце, а сърцата на хората са устроени така. Страхуват се да осъществят най-големите си мечти, защото мислят, че не ги заслужават или пък че няма да ги постигнат. Ние, сърцата, умираме от страх само при мисълта за любов, изчезнала завинаги, за мигове, които биха могли да бъдат прекрасни, а се е получило обратното, за съкровища, които биха могли да бъдат намерени, а са останали завинаги заровени в пясъка. Защото ние много страдаме, когато това се случи.“
— Сърцето ми се страхува, че ще страда — каза момчето на Алхимика една нощ, когато гледаха тъмното небе.
 — Кажи му, че страхът от страданието е по-лош, отколкото самото страдание. Сърцето никога не страда, когато търси мечтите си, защото всеки миг на търсене е миг на среща с Бога и с Вечността.

Алхимикът, Паоло Куелю




Преди да осъществи някоя наша мечта, Всемирната душа винаги ни подлага на изпита ние, за да прецени какво сме научили по пътя към целта. Тя прави това не защото е зла, а за да можем заедно с мечтата си да овладеем уроците, които сме научили, вървейки към нея. Именно в този момент повечето хора се отказват. Това е, което наричаме на езика на пустинята „да умреш от жажда, когато палмите вече са се появили на хоризонта“. Всяко едно търсене винаги започва с Късмета на начинаещия. И винаги завършва с Изпитание за завоевателя. Момчето си спомни за една стара пословица от неговия край, която казваше, че най-тъмен е часът преди изгрева на слънцето.

Алхимикът, Паоло Куелю



Този, който следва Личната си легенда, знае всичко, което му е нужно. Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от неуспех.

Алхимикът, Паоло Куелю

...и той се разсмя още по-силно, отколкото при отравянето, и ме попита после с какво се занимавам. Аз му отговорих, че с нищо не се занимавам, че само си живея, защото всичко останало е вятър работа и не си заслужава...

Продавач на чудеса, Габриел Гарсия Маркес



Леля Ог поклати глава:
 — На твое място не бих го направила.
— На моето място съм си аз и трябва да разбера. Ти само стой наблизо с тигана.

Вещици в чужбина, Тери Пратчет 


— По това как си проправя път през къпинака можеш да познаеш дали ще бъде добър съпруг, така ли? По този начин може да разсъждава само една фея-кръстница, ето какво ще ти река! На тях им дай да обикалят и да налагат щастливи развръзки, независимо дали хората искат или не!
 — В щастливия завършек няма нищо лошо — разпалено заяви Маграт.
 — Слушай какво, щастливият край си е наред, ако излезе щастлив — отвърна Баба, вперила поглед в небето. — Но не можеш да го направиш вместо другите. По тази логика единственият начин да създадеш щастлив брак е да обезглавиш младоженците веднага след като са казали „Да“, нали? Не можеш изкуствено да предизвикаш щастие… — Баба Вихронрав се загледа в далечния град. — Единственото, което можеш да предизвикаш — додаде тя, — е завършек.

Вещици в чужбина, Тери Пратчет 



Според нейното отношение към живота трябваше да прави онова, което й се струва най-уместно в момента, и то с много хъс. Тази стратегия не я беше подвела нито веднъж досега.

Маскарад, Тери Пратчет


— Помниш ли…
— Имам… превъзходна памет.
— Някога питала ли си се какво щеше да стане, ако бе казала „да“?
— Не съм.
 — Сигурно щяхме да се укротим, да имаме деца и внуци, такива ми ти работи…
Баба вдигна рамене. Такива думи би очаквала от романтичен слабоумник. Но тази вечер май имаше нещо във въздуха…
— Ами пожарът? — сопна се тя.
— Какъв пожар?
— Дето изпепели къщата ни броени дни след сватбата. Затри и двама ни.
— Какъв пожар?! Не знам нищичко за никакъв пожар!
Баба се извъртя към него.
— Естествено! Щото не се е случвало. Важното е, че би могло. Не можеш да кажеш: „Ако туй не се бе случило, щеше да се случи онуй“, защото не знаеш всичко, което е можело да се случи. Ти си мислиш, че е щяло да бъде хубаво, а откъде знаеш, че е нямало да бъде ужасно? Не бива да дърдориш: „Ех, само ако бях…“ — тъй е лесно да си пожелаеш каквото ще да е. Ама няма да знаеш. Останало е зад гърба ти. Няма смисъл да умуваш. Затуй не си блъскам главата.

Господари и господарки, Тери Пратчет