И път обратно няма...

Големите момичета не плачат.

Те просто се прощават с любовта

в една безумно дълга вечер

и тихичко си тръгват сутринта.

Не вярват на измислици и думи.

Не вярват в приказки. Не вярват в чудеса.

Не вярват в падащи звезди и пълнолуния.

Не вярват в нищо вече. И така...

Големите момичета си тръгват.

Завинаги си тръгват, щом решат.

Дори да им е до полуда трудно,

големите момичета намират път.

Не вземат нищо. Нищичко не вземат.

Освен един огромен куфар със сълзи

и много, много, много време,

в което болката да отболи.

Не казват сбогом. Не създават драми.

Щом любовта им нищичко не значи,

те тръгват, непоглеждайки през рамо.

Големите момичета не плачат.

Caribiana