Жена на балкона
музика:Тончо Русев 
стихове:Евтим Евтимов 

Каква жена, каква камбанария,
изправена пред моя млад олтар.
Защо ли да се правя на светия,
когато аз съм раждан за звънар.

Отново на балкона тя застава,
отново става чудо след това. -
Аз знам, че за една жена такава
залага се и царство, и глава.

Направо към сърцето ми политва,
изгаряща от огън и от зов. -
Отдавна тя не плаче за молитва,
отдавна плаче само за любов.

Колко огън, колко нежен плен
има във очите й небесни.
Господи, дадеш ли я на мен,
черква ще ти построя от песни.

Виновно ли е виното червено,

че ти си слаб и бързо те напива?

Една жена в легло на друг отива,

когато у дома и е студено.

Една звезда над дявола изгрява,

когато ангела дообър не я разбира.

Една любов любов при друг намира,

когато недолюбена остава.

Пр.: - Вдигни очи, вдигни глава - 

жената вечна кръчма е, човече.

Изпий при нея и това,

което някой е забравил вече...

Това мъжете силни не забравят

дори и сред житейските задачи - 

че вино и жена изневеряват,

когато нямат истински пиячи

Евтим Евтимов