Страх те е,че ще загубиш?
- Загуби!...
Страх те е,че ще паднеш?
- Падни!...
Страх те е,че ще се нараниш? 
- Нарани се!...После се изцери!
Отново стани!
Отново започни!
Отново обичай!
Отново се влюби!!!Отново ли падна?..
Отново стани!...Рано или късно,това,което очакваш ще дойде...
Рано или късно,това,което търсиш, То ще те открие...
Но ако ти веднъж се ужасиш...уплашиш...ако си сложиш маската...
и щитовете...тогава всичко свършва...
Каквото и да очакваш,никога няма да дойде...

Мевляна Джеляладдин Руми

I loved you my way

И не знам дали знаеш - аз те обичах, my way

...

Ако си ме чакал,
а не съм дошла,
значи пътя съм загубила,
но ще дойда някой ден сама.
Ти не бързай да разлюбиш!
Ако си ме викал
с истински слова,
може да не съм те чула.
Но в съня ти ще се отзова...
Ти не бързай да разлюбиш!
Ако някога те нараня
с дума дръзка, неразумна,
щедро болката ще заплатя
с болка...
Още не разлюбвай!
Но ако не дойда
в тежък час,
в който като хляб съм нужна,
в който само моят глас
може раните ти да превърже;
даже от далечен свят щастлив
ако не дотичам -
разлюби ме!
Без проклятие, без вик...
Разлюби ме! ...
Ако още ме обичаш!

Вася Борисова

Изповед

Какво чуствам едва ли ще ти кажа,
но ако искаш можеш да усетиш
по влагата в очите ми
по треперенето на устните ми
по паузите,
по запетайките,
по усмивките
и мълачанията ми
или в краен случей по сълзите ми
Ако ли не
значи не е и трябвало
да обеснявам,
да настоявам,
и да пробвам.
Винаги ще ти оставям изход,
да не дойдеш,
да си тръгнеш,
да забравиш,
да не направиш,
за всичко.
Но ако останеш
значи си е стувало.
                                                ---7.5.2015---

Самота или свобода

Свободата е всяко ново лице, преди да посмее да те заговори. Свободата е всеки човек, който не те познава. Свободата е кръг от хора, който още не се е стеснил, в който не се заглушаваш. Свободен си, докато не влизаш в сметките на другите. Свободен си там, където не те обичат. Главната причина да не бъдеш свободен е твоето име. Онзи, който не го знае, няма никаква власт над теб. Но все повече хора ще го знаят: да се запазиш свободен от тяхната сплотена сила, е почти недостижима цел на живота ти.

"Прибираш се вкъщи, правиш си кафе, сядаш на дивана и наоколо тишина...Ивсеки от нас сам избира, какво е това: Самота или Свобода!"

Ние всички сме клишета.

Ние всички сме клишета.


"Никога няма да те нараня". Знаех, че на такива неща не се вярва. Повярвах. Нарани ме.


Може би няма да намеря по-добър. "Така ти се струва, естествено, че ще намериш"




Може би затова никога не можем да осъзнаем, колко много другия страда. Виждано отвътре болката е истинска. Погледнато отвън е клише. Отвътре обаче си боли като истинско.

Може би се е случвали на милиарди хора, милиради пъти. На мен обаче ми се случва за пръв. И боли като за пръв.
.
.
.
Може би в крайна сметка всички сме като децата...Ако едно дете плаче за нещо сякаш това е най-лошото нещо което му се е случвало колкото и тривиално да е, това може би е наистина най-лошото нещо което му се е случвало досега.
.
.
.
Колкото и пъти да си прочел за раздели и предателства, колкото и истории да си чул и филми излгледал
когато на теб ти се е случи е различно. В крайна сметка смуртта на милиони е статистика, а смъртта на един трагедия... особено, ако този един си ти.



...А ти тръгвай си, бъди щастлив, но защо като губиш любовта изкореняваш и приятелството до дъно не мога да те разбера. Вярвах ти. Постъпи тъпо. Дано някога пак се срещнем.