Ние всички сме клишета.
"Никога няма да те нараня". Знаех, че на такива неща не се вярва. Повярвах. Нарани ме.
Може би няма да намеря по-добър. "Така ти се струва, естествено, че ще намериш"
Може би затова никога не можем да осъзнаем, колко много другия страда. Виждано отвътре болката е истинска. Погледнато отвън е клише. Отвътре обаче си боли като истинско.
Може би се е случвали на милиарди хора, милиради пъти. На мен обаче ми се случва за пръв. И боли като за пръв.
.
.
.
Може би в крайна сметка всички сме като децата...Ако едно дете плаче за нещо сякаш това е най-лошото нещо което му се е случвало колкото и тривиално да е, това може би е наистина най-лошото нещо което му се е случвало досега.
.
.
.
Колкото и пъти да си прочел за раздели и предателства, колкото и истории да си чул и филми излгледал
когато на теб ти се е случи е различно. В крайна сметка смуртта на милиони е статистика, а смъртта на един трагедия... особено, ако този един си ти.
...А ти тръгвай си, бъди щастлив, но защо като губиш любовта изкореняваш и приятелството до дъно не мога да те разбера. Вярвах ти. Постъпи тъпо. Дано някога пак се срещнем.
