Господи, колко е хубаво!
Да си жив! Да си здрав! Да се смееш!
И небето безоблачно - влюбено
птичи глас да ти дава да пееш!

С тихи стъпки на утро събудено
да прегърнеш гора или цвете.
И да нямаш пътеки прокудени
от Големия път на сърцето.

С много истини всичко да правиш.
С много вяра в света да се вглеждаш.
Господи, не от кал си ни правил,
а от много частици надежда!

/неизв. автор/

Светъл Прозорец - Валери Петров

Светъл прозорец

Замръкнали в хижата с моя приятел -
той готвеше вече, пристигнал едва,
а мене, помощника, беше ме пратил
с фенерчето вънка да търся дърва;

и както се връщах с куп съчки корави,
видях го в квадрата, към мрака открит,
незнаещ, че някой го гледа, да прави
вечерята проста: да драсва кибрит,

да чуква яйце о ръба на тигана,
солта ненамерил, да клати глава…
И както го гледах, във миг ме обхвана,
изпълни ме цял радостта от това,

че можех така да го гледам отсреща
във тоя квадрат, сред нощта осветен,
без страх, че ще стана свидетел на нещо,
което би искал да скрие от мен.

Валери Петров