Бански - закачка

Лято е, време за почивка и слънчево настроение, а  в тези жеги си е и само за плаж. Ето, един бански закачка, който ще остави хубави спомени и през есента :) 

http://www.kiskin.it/

Много нежно...А защо винаги чакаме да се стигне до там?

"Стела, Стела, Стела, ако се появиш на вратата сега обещавам:
ще изхвърлям боклука без да ме подсещаш,
ще се науча да не блъскам вратите,
ще ти масажирам гърба, без да си настинала, 
ще купувам цветя, ливади с цветя,
ще съм тих, когато ставам нощем,
ще изтупвам завивките в неделя,
ще поливам юката,
ще пускам прахосмукачка,
ще вдигам седалото на тоалетната, преди да пикая (после ще го пускам пак),
ще увелича гръдната си обиколка,
ще намаля гъзната,
ще спра да се държа като говедо с майка ти,
ще те возя на водно колело,
ще те науча трите гами на китара,
ще отидем в Индия,
ще ти обесня както е f-stop на "Nikon-a"" без да викам,
ще престана да съм дребна риба,
ще спра да пия вечер по две бири,
ще продадем най - сетне тази къща,
ще напусна противната си работа и пак ще имаме пари, пари, пари, проклети пари,
Стела! Също обещавам:
няма да те поправям, когато разказваш вицове,
няма да те прекъсвам, когато си разпалена,
няма да пея втори глас върху любимите ти песни,
няма да остроумнича на сантиментални филми,
няма да се изказвам по абсолютно всички въпроси,
няма да мрънкам, да дудна, да се цупя, да те питам кога ще си тръгваме,
няма да спроря с теб за простотии,
няма никога да каним Иван и Катя на вечеря,
няма никога да ходим повече в Лас Вегас, никога,
няма да вземам филми на Хичкок,
няма да поръчвам китайска храна,
няма да излизам от стаята ако се скараме (какво говоря - няма да се караме),
няма да ме видиш да си бъркам в носа,
няма да се оригвам с глас и да се напъвам да пърдя умишлено,
никога вече няма да мълча толкова дълго с теб, никога,
никога няма да включа CNN,
никога няма да ти свалям звезди!
Ти си звезда Стела!"

18% сиво - Захари Карабашлиев

Принцесата е уморена

Принцесата е страшно уморена.
 От грахови зърна. И от обувки.
 Не и достигат сили. Нито време
 да чака принца със вълшебната целувка.
 И как да я събуди, като тя
 не спи изобщо. Вече сто години.
 По цели нощи вярва в чудеса.
 И вечно губи вярата си на разсъмване.
 Принцесата е уморена. До сълзи.
 Светът я плаши. Струва ѝ се лош.
 ---
 Сега тя просто иска да заспи.
 Не я будете. Лека нощ.

За всички пропуснати мигове

М. Алгафари

За всички пропуснати мигове,
за сълзите неизплакани,
за всички изпуснати влакове,
за гарите недочакани,
за думите неизказани,
за раните ненанесени,
за болките ненаказани,
за всички цветя неподнесени,
за песните неизпети,
картини ненарисувани,
за чувствата неизлети
и танци неизтанцувани,
за стиховете неписани,
за маските несвалени,
за виковете подтиснати,
за ударите спестени,
за устните нецелунати,
за всички врати неоткрехнати,
за шансовете изгубени
и страхове непосрещнати,
за всички писма неизпратени,
любови несподелени,
за всичките прошки недадени,
за пропиляното време,
за грешките непоправени,
за всяко "ОБИЧАМ" неказано,
за бляновете забравени,
за щастието отказано,
за всички пропуснати други животи
и избори ненаправени -

СЕГА е моментът да мислим, защото
не знаем тук колко остава ни!

The magic button — Make Everything OK

The magic button — Make Everything OK

Без малко да убия Жаба

Тази моята приказка по средата си още е слаба.

От троха се изгърби и едва ще дотътри финала.

И какво, че целувах - като принцът отново е жаба.

Просто локви обича, а пък аз не съм го разбрала...

Със вроден егоизъм съм го гледала дълго в очите.

Тъй подвеждащо дълго, че да иска да скочи в небето...

Но небето е пропаст и е редно поне да попиташ

всеки принц или жаба дали са добре със сърцето...

Не попитах, защото бях заета с ремонт по пейзажа -

доразлиствах дървета, дирижирах тревите да пеят.

Доусмихвах вселената - беше особено важно -

как ще изглежда като принц се разхожда из нея.

Покрай тези детайли съм пропуснала да се огледам

и да видя, че жабата и без мен пълноценно си диша.

По средата съм още, но е късно за жалки победи.

Обещавам, че приказки повече няма да пиша.

                                                Камелия Кондова

Не си мой тип. Не можеш да болиш.
Прости ми, но си като грешна рима.
Едно такова смахнато кръжиш.
А аз отдавна не съм лято. Виж ме - зима.

Да ти застеля след вечеря сняг
или фалшива дума да притопля?
Сънува ми се не море, а бряг.
Да си седя и слънчоглед да чопля.

Нарязах всички рокли. Няма бал.
Пантофката и без това ме стяга.
А дядкото с вълшебния чувал
бил мъжка версия на Баба Яга.

Стърнище ми е цъфналата ръж.
Теоретично - беше крива нива.
Ех, глупаво предчувствие за мъж,
я по-добре вземи и си отивай.

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=112582