Научих, че грешен завой

води във вярна посока

ако се движа в покой

без да насилвам нещата.

Няма сразена мечта.

Има възможна реалност.

Всеки капан е врата.

Всяка тъга - болна радост,

а болестта се цери

само с безкористна вяра.

Няма изгубени дни-

всеки един е награда.

Няма нещастна любов.

Има разглезено Его.

Научих, че този живот

си е мой... и съм луда по него.

Катерина Кайтазова

* Лично *

Понякога, ах, понякога, 

когато дъждовете тържествуават, 

понякога, ах, понякога, 

когато демоните в мен празнуват, 

измъквам се от моя малък свят 

и изкачвам планини

докато се набушуват

всичко изоставям настрани

и вярвам в силата на мисълта,

че аз самата мога да извършвам чудеса

и да повелвам ветрове

и като едно дете

да бъда пак властелин на светове

Но за момент единствен 

ако седна

или разколебая се за миг

заглъхва жлъчката на празника

и се възвръща моя скромен лик.

2012

Whatever you do...Don't even thing about it! Don't go and get me stared! Don't you dare drive me crazy! Don't do that to me baby! Ta ta ta da...

Ти си всичко това...

Mood

Везни

Тази вечер ще си легнеш рано,

но до късно няма да заспиш.

Дълго ще разчиташ по тавана

туй, което трябва да решиш.

Ще се ровиш в спомени и дати,

ще възкръсваш трепети и дни

и ще трупаш мълком във блюдата

на сърдечните везни:

радостта - и първото страдание,

верността - и нейните въжа,

ласките - и първата досада,

клетвите - и първата лъжа.

Ще претегляш, ще сравняваш скритом

устните ми с нечия уста,

нечии очи - с очите ми,

силата - със нежността...

После ще объркаш всичко и наслуки

ще запълваш слепите блюда:

ще поставиш любовта при скуката,

навика - при любовта...

Страшно ще ти е да се събудиш -

по-добре е да не спиш:

да си идеш - ще ти бъде трудно,

да се върнеш - ще се унижиш.

Стефан Цанев

Дай му жега на тоя живот,...настъпи му до дупка педала
С тоя вял половин оборот как изобщо до днес си живяла ?
Или в кроткия брачен чертог,  всяка сутрин когато се будиш,
още вярваш - добричкият Бог ти разписвамолбата за чудо ?
А на тъмно, додето заспиш и те свива инфарктно отляво,
апокрифни молитви редиш за горещите ласки на дявол.
И преглъщаш горчивите дни като супа от стара коприва,
а сърцето се чуди дали не сънуваш, че още си жива.
А животът съвсем не е рай, само постна вечеря на свещи.
Затова настъпи го докрайДай му жега.... да стане горещо
Даже миг да ти бъде добре, своя дявол додето целуваш,
някой ден тъй и тъй ще се мре,но животът ПОНЕ да си струва...