Писмо от Спящата Красавица

Писмо От Спящата Красавица

до Принца На Приказките

от Спящата Красавица В Реала

Принце,

Понеже вече не живея в приказка,

а в грозната картинка на Реала,

понеже конят ти си потроши копитата,

а аз се скъсах да се правя на заспала,

понеже ти целуна всичките красавици,

които ти се мярнаха по пътя,

(освен по пътя - и по магистралите)

Понеже ... и заспала не съм тъпа.

Та, Принце,

няма смисъл да пристигаш.

Омъжих се за брата на коняря,

Той е ковач. На щастие. Не лигльо.

И с чужди приказки не разговаря.

Не си помисляй да си точиш меча.

Ковач е той – не му е рядка плетката.

Отдавна приказката свърши вече.

За теб ми дреме само на жилетката.

Подпис:

Спящата Красавица

Видяно във Facebook

Ако можехте да запомните...

Ако знаехте, че след малко ще забравите абсолютно всичко случвало ви се до сега и  можехте да запазите само един единствен спомен от тук нататък кой щеше да е той?
А ако можехте да запазите два, три, десет?

Щяхте ли да изберете момент с любим човек, който ви казва, че ви обича? Или подкрепа от приятел точно когато сте имали нужда от нея? Може би как спечелихте състезанието по правопис в училище? Как се дипломирахте? Как когато бяхте на пет майка ви ви правеше закуска и баща ви ви разкaзваше приказка?  Някоя мила дума от нeпознат? Как рискувахте и спечелихте? Или как сте се провалили за да не го правите отново? Или пък може би щяхте да изберете спомена как някой ви е предал за да се пазите от него? Щеше ли да има хора, за който нямаше да запазите никакви спомени? Сигурно доста.

Но ако можеше да забравите всичко и да започнете на чисто щяхте ли да се опитвате да запазите нещо ? Грешките или успехите? Моментите на щастие или на разочерование? А кой казва, че не можете? Миналото си е минало, то съществува само в спомените, изтриете ли ги - то вече сякаш не се е случило...Запазете само доброто! J

Ljbimka J

Bad Day

Порция размисли за днес

Страхуваш ли се - не го прави.
Правиш ли го - не се страхувай "

Чингис Хан 



„-Има цели, за които човек може да даде живота си - твърдо изрече Пеперудата.

-Не, няма! Животът ти е само един, а цели колкото искаш, по пет за грош!

-Ох...Как можеш да живееш с такава философия?

Ринсуинд си пое дъх и чак тогава я увери:

-До дълбоки старини.“

Тери Пратчет

"Животът, дори когато го отричаш, дори когато го пренебрегваш, дори когато отказваш да го приемеш, е по-силен от теб. По-силен от всичко. Хората се завърнаха от война и започнаха пак да създават деца. Мъжете и жените, които бяха измъчвани, които бяха видели близките си да умират и да изгарят къщите им, започнаха отново да гонят автобусите, да обсъждат прогнозата за времето и да омъжват дъщерите си. Това е невеоятно, но е така. Животът е по-силен от всичко." 
"Обичах я", Анна Гавалда

Каква принцеса съм, съвсем не знам... Къде са ми кристалните пантофки?Къде са ми вълшебните огледала?Не спя от векове...Ни даже нощем...
Говоря си за дефицит. На принцове. И рицарите свършиха, изглежда. Останах си по няколко мечти. По приказки. И по надежди.

Но някак си не страдам от това. Какви ти принцове, какви ти конници... Каква принцеса съм, така и не разбрах, но винаги се влюбвам във разбойници..

„Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!“
Димитър Талев (Железният светилник)

Сърцето е виновно

‎

" Не те избрах. Сърцето е виновно.То никога не иска разрешение. ...Ако се влюби - влюбва се...и      толкова.Сърцата имат свое мнение. Понякога тъжи, че теб те няма. ... ...Заравя се и плаче. Като облак.  Сълзите му са светли. Като пяна. И да ги спра не мога и...не мога. Понякога се караме със него.

 -Не го обичай! - казвам му -Не трябва! 

Но то ми се усмихва мълчаливо и все не вярва и ... не вярва... 

-Ще те боли. - повтарям - Не обичай! Безумие е да го правиш! Не знаеш ли, че обичта ранява? Или отново просто ти се страда... 

Сърцето ми не слуша...И обича. Не се сърди, че тебе е избрало. Не иска нищо, нищичко за обичта си. А просто се нуждае да я дава."

Ваня Нинова

На...

На.......

Бъди такъв, какъвто си...

Не си артист в посредствена пиеса,

не съчинявай глупави лъжи

в стремежа си да те харесам.

Не се прави на мъж велик.

Аз съм жена (не съм от вчера).

Със интуиция улавям всеки миг,

когато преиграваш – се изнервям...

Не ми шепни лъжливи чудеса!

Да, романтична съм, но не наивна...

Не ми разказвай – откога

не си се срещал с хубост дивна!

Наясно съм какво изпитваш. Знам...

Държи ли се жената хладно,

мъжът се чувства слаб и сам,

започва да я иска жадно...

Бъди такъв, какъвто си.

Не се прави на обожател!

Харесваше ми повече преди,

когато те приемах за приятел...

Румяна Симова

А дъждът е плакал мен.
Затова съм толкова горчива,
че когато ме целуват,
ги проклинам
и когато ме прегръщат,
ги напускам
и когато ме поискат,
ги погубвам.

А дъждът е плакал в мен.
Затова съм толкова красива,
че когато ме сънуват,
ги разплаквам
и когато ме забравят,
ги настигам
и когато ме пожертват,
ги помилвам.

А дъждът е плакал в мен.
Затова съм толкова безумна,
че когато ме оставят,
ги желая
и когато ме отпиват,
ги спасявам
и когато си отидат,
ги обичам.

Бояна Петкова