петък, 14 октомври 2011 г.

Из дневника на Алберт Айнщайн


Животът е като карането на колело: трябва да се движим напред, за да не загубим равновесие.

Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.

Никога не мисля за бъдещето. То идва достатъчно бързо.

Човек не бива да преследва цели, които са лесно осъществими, а трябва да развие инстинкт за онова, което е едва постижимо чрез най-голямото усилие, на което е способен.

Господ не играе на зарове.




  Зная защо има толкова много хора, които обичат да цепят дърва. В тази дейност те незабавно виждат резултатите.
 
 Не се притеснявайте за математическите затруднения, които срещате; тези, с които се сблъсквам аз, са още по-големи. 

Нещата трябва да са възможно най-опростени, но не и прости.

Не е важно да знаеш всичко, важното е да знаеш къде да го намериш.

Ако не можете да обясните нещо на едно дете на 6 години, то това значи, че вие въобще нямате понятие какво означава това нещо.
  


Ако моята теория за относителността се потвърди, немците ще кажат, че съм немец, а французите — че съм гражданин на света; но ако теорията ми бъде опровергана, французите ще ме обявят за немец, а немците — за евреин.

Бих искал да знам мислите на Бог; останалото са подробности.

Вярвам, че това което правим или това за което живеем си има своите причинно следствени връзки; добре е, обаче, че ние не ги виждаме. 


 
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар