The Road Not Taken / Пътят по който не поех

The Road Not Taken

TWO roads diverged in a yellow wood,
And sorry I could not travel both
And be one traveler, long I stood
And looked down one as far as I could
To where it bent in the undergrowth;
Then took the other, as just as fair,
And having perhaps the better claim,
Because it was grassy and wanted wear;
Though as for that the passing there
Had worn them really about the same,
And both that morning equally lay
In leaves no step had trodden black.
Oh, I kept the first for another day!
Yet knowing how way leads on to way,
I doubted if I should ever come back.
I shall be telling this with a sigh
Somewhere ages and ages hence:
Two roads diverged in a wood, and I—
I took the one less traveled by,
And that has made all the difference. Robert Frost ------------------------------------------------------------------------------- Пътят по който не поех Два пътя в леса разделени видях, ала не можех да тръгна по двата. Бях пътник единствен, там дълго стоях, единия с поглед надолу следях гръб как извива навътре в гъстака. Тръгнах по другия. Тъй избор почтен и с повече право сторих навярно. Той искаше работа - цял затревен, па макар и пътят им общ до тоз ден за тях да се беше грижил по равно. Еднакви лежаха оназ сутрин там в листа пожълтели, без стъпки тъмни. О, за друг ден оставих първия. Знам, че пътят до път води винаги. Сам не вярвах обаче, че ще се върна. Това ще разказвам с въздишка за тях, щом минат години и се изгубят. Два пътя веднъж разделени видях и по-запустелия аз си избрах, а това промени всичко друго. Робърт Фрост Превод: Теменуга Маринова