Към никого не тръгвай с мисълта,
че винаги ще ти принадлежи,
че може би до края на света
край тебе ореолно ще кръжи...
Защо да има после стъпкан праг?
Защо да има после плач и вик?
Защо горчиво да си кажем пак-
мигът не трае повече от миг...
Към никого! И никога!
Макар сърцето ти да е троянски кон....
Нима не проумя глупако стар,
че любовта е съд, а не закон?
Живей, живей....разбира се, живей!
Ръката нека друга длан държи,
но никога не вярвай, не, недей,
че винаги, ще ти принадлежи!
Емил Симеонов