Към никого не тръгвай с мисълта,

че винаги ще ти принадлежи,

че може би до края на света

край тебе ореолно ще кръжи...

Защо да има после стъпкан праг?

Защо да има после плач и вик?

Защо горчиво да си кажем пак-

мигът не трае повече от миг...

Към никого! И никога!

Макар сърцето ти да е троянски кон....

Нима не проумя глупако стар,

че любовта е съд, а не закон?

Живей, живей....разбира се, живей!

Ръката нека друга длан държи,

но никога не вярвай, не, недей,

че винаги, ще ти принадлежи!

Емил Симеонов