Така и не повярвах че Не зная
не означава непременно неуспех
и следвах сигурно до края
пътеката отъпкана отпред
Сега е късно вече да променям
седя и мисля „Ако... Може би...“
но отговор на незададени въпроси
какво ли би могло да породи
Един живот живеем -това е вярно
и всеки сам своето гради
но нима е лесно да доложиш,
че знаеш какво правиш ти
Опитваш и опитваш и не става,
а после продължаваш- на инат
но никой никога не позволява
сам своето да изживееш в този свят
И мяркат ти се цветя и теменуги
и фойерверки- ограбени мечти
затова че не си могъл да тръгнеш
по пътя по които никой не върви
И казваш си „Да бях, ех, само...“
но късно е затова, нали?
Не би могъл сега да тръгнеш
по пътя на твоите мечти.
Трудно е, или е всъщност лесно
да кажеш че изпусна времето си ти
и че вместо тебе друг някой
по пътя днес ще продължи
Чуваш „Следвай си сърцето“
и „Гледай само себе си, човек“,
но ни веднъж не се запита
могъл ли бих оттук да свърна аз напред?
И тъй минават, дни, минават и години
И казваш си, че може би било е за добре
но в тебе вечно нещо дреме и подбутва
– „Ами ако беше...., е?“
Но видиш ли нови кръстопъти
ти себе си не би могъл да промениш
и неизбежно все избираш
пътя по който все вървиш.
Не би могъл днес да рискуваш
труда на твоите две ръце
за илюзорното сияние
що стопля твоето сърце
Не би повярвал в успеха
научен да избираш сигурността
и вярно, че избягваш неуспеха
но живееш ли всъщност чрез това?
Опитай се веднъж, рискувай,
всеки сам живее в този свят
не убивай своето щастие за други
не подрязвай своите крила
Не знам дали ще успееш
може даже да се провалиш
но обещавам, че „ Ами ако?...“ въпросът
не ще ти пречи да заспиш.
.Не можеш винаги да чакаш за перфектното време, понякога трябва да се осмелиш да скочиш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар