"Не се обажда, защото е зает, защото не може, защото го е страх, защото, защото..."

или

"Ако човек не се обажда... той НЕ иска да се обади. Ако той се държи така, сякаш не му пука... значи наистина НЕ му пука. Ако един човек ИСКА да се срещне с вас... повярвайте ми, той ще се срещне. Ако той иска да бъде с вас... той ЩЕ бъде с вас! Всичко останало... са само оправдания и вие чувате това, което искате да чуете..."

Истината е, че нещата рядко са толкова прости. Факта, е факт. Не се обажда. Точка. Но защо не става ясно. Действителността рядко е яла и черна, обикновано е в различни нюанси на сивото, затова и простите обяснения са рядко правилни... 
Както Анщаийн го е казал "Нещата трябва да се правят толкова прости колкото в възможно, но не и по-прости". Не може да знаеш какво е в главата на човека отсреща, а интерпретациите на свободна тема не помагат.  Да се гадае не помага. А и действителносста може да е по-чудна от фантастикате тъй като не й се налага да звучи правдоподобно... ;) 
В крайна сметка извода едва ли е един, но моят извод е, прави чсичко каквото зависи от теб без да гадаеш, а останалото ще се развие по-правилния начин! 



* Докато търсех точния цитат на мисълта по-форе ми попадна тази, добро обобщение на нещата
"Винаги съм вярвал, че шансовете да разберем какво наистина става, са толкова абсърдно нищожни, че е наи-разумно да кажем майната му на всичко и постоянно да си намираме работа." Дъглас Адамс – английски писател