Mood

Везни

Тази вечер ще си легнеш рано,

но до късно няма да заспиш.

Дълго ще разчиташ по тавана

туй, което трябва да решиш.

Ще се ровиш в спомени и дати,

ще възкръсваш трепети и дни

и ще трупаш мълком във блюдата

на сърдечните везни:

радостта - и първото страдание,

верността - и нейните въжа,

ласките - и първата досада,

клетвите - и първата лъжа.

Ще претегляш, ще сравняваш скритом

устните ми с нечия уста,

нечии очи - с очите ми,

силата - със нежността...

После ще объркаш всичко и наслуки

ще запълваш слепите блюда:

ще поставиш любовта при скуката,

навика - при любовта...

Страшно ще ти е да се събудиш -

по-добре е да не спиш:

да си идеш - ще ти бъде трудно,

да се върнеш - ще се унижиш.

Стефан Цанев

Дай му жега на тоя живот,...настъпи му до дупка педала
С тоя вял половин оборот как изобщо до днес си живяла ?
Или в кроткия брачен чертог,  всяка сутрин когато се будиш,
още вярваш - добричкият Бог ти разписвамолбата за чудо ?
А на тъмно, додето заспиш и те свива инфарктно отляво,
апокрифни молитви редиш за горещите ласки на дявол.
И преглъщаш горчивите дни като супа от стара коприва,
а сърцето се чуди дали не сънуваш, че още си жива.
А животът съвсем не е рай, само постна вечеря на свещи.
Затова настъпи го докрайДай му жега.... да стане горещо
Даже миг да ти бъде добре, своя дявол додето целуваш,
някой ден тъй и тъй ще се мре,но животът ПОНЕ да си струва...

Предупреждениe

Вълните на морето са жени,

избягали от къщите - окови.

Ела,

една вълна сама стани,

сестра на вятъра бъди отново

Ела,

сред най-дълбокото иди,

при царството на тъмните стихии.

Била ли си обичана преди -

едва сега ще можеш да откриеш.

Страхливия ще седне на брега,

ще шепне колко ти е верен,

безсилния ще плаче от тъгa,

а истинския

сам ще те намери.

Ще иска той с прегръдка да те спре,

но ти не се завръщай нито спирай.

Вълната е вълна насред море.

А тръгне ли към плиткото - умира

Евтим Евтимов

Към никого не тръгвай с мисълта,

че винаги ще ти принадлежи,

че може би до края на света

край тебе ореолно ще кръжи...

Защо да има после стъпкан праг?

Защо да има после плач и вик?

Защо горчиво да си кажем пак-

мигът не трае повече от миг...

Към никого! И никога!

Макар сърцето ти да е троянски кон....

Нима не проумя глупако стар,

че любовта е съд, а не закон?

Живей, живей....разбира се, живей!

Ръката нека друга длан държи,

но никога не вярвай, не, недей,

че винаги, ще ти принадлежи!

Емил Симеонов

Писмо от Спящата Красавица

Писмо От Спящата Красавица

до Принца На Приказките

от Спящата Красавица В Реала

Принце,

Понеже вече не живея в приказка,

а в грозната картинка на Реала,

понеже конят ти си потроши копитата,

а аз се скъсах да се правя на заспала,

понеже ти целуна всичките красавици,

които ти се мярнаха по пътя,

(освен по пътя - и по магистралите)

Понеже ... и заспала не съм тъпа.

Та, Принце,

няма смисъл да пристигаш.

Омъжих се за брата на коняря,

Той е ковач. На щастие. Не лигльо.

И с чужди приказки не разговаря.

Не си помисляй да си точиш меча.

Ковач е той – не му е рядка плетката.

Отдавна приказката свърши вече.

За теб ми дреме само на жилетката.

Подпис:

Спящата Красавица

Видяно във Facebook

Ако можехте да запомните...

Ако знаехте, че след малко ще забравите абсолютно всичко случвало ви се до сега и  можехте да запазите само един единствен спомен от тук нататък кой щеше да е той?
А ако можехте да запазите два, три, десет?

Щяхте ли да изберете момент с любим човек, който ви казва, че ви обича? Или подкрепа от приятел точно когато сте имали нужда от нея? Може би как спечелихте състезанието по правопис в училище? Как се дипломирахте? Как когато бяхте на пет майка ви ви правеше закуска и баща ви ви разкaзваше приказка?  Някоя мила дума от нeпознат? Как рискувахте и спечелихте? Или как сте се провалили за да не го правите отново? Или пък може би щяхте да изберете спомена как някой ви е предал за да се пазите от него? Щеше ли да има хора, за който нямаше да запазите никакви спомени? Сигурно доста.

Но ако можеше да забравите всичко и да започнете на чисто щяхте ли да се опитвате да запазите нещо ? Грешките или успехите? Моментите на щастие или на разочерование? А кой казва, че не можете? Миналото си е минало, то съществува само в спомените, изтриете ли ги - то вече сякаш не се е случило...Запазете само доброто! J

Ljbimka J