неделя, 9 декември 2012 г.


Предупреждениe



Вълните на морето са жени,
избягали от къщите - окови.
Ела,
една вълна сама стани,
сестра на вятъра бъди отново
Ела,
сред най-дълбокото иди,
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди -
едва сега ще можеш да откриеш.
Страхливия ще седне на брега,
ще шепне колко ти е верен,
безсилния ще плаче от тъгa,
а истинския
сам ще те намери.
Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай нито спирай.
Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото - умира


Евтим Евтимов

неделя, 4 ноември 2012 г.


Към никого не тръгвай с мисълта,

че винаги ще ти принадлежи,
че може би до края на света
край тебе ореолно ще кръжи...


Защо да има после стъпкан праг?
Защо да има после плач и вик?
Защо горчиво да си кажем пак-
мигът не трае повече от миг...


Към никого! И никога!
Макар сърцето ти да е троянски кон....
Нима не проумя глупако стар,
че любовта е съд, а не закон?



Живей, живей....разбира се, живей!
Ръката нека друга длан държи,
но никога не вярвай, не, недей,
че винаги, ще ти принадлежи!


Емил Симеонов

петък, 12 октомври 2012 г.

Писмо от Спящата Красавица

Писмо От Спящата Красавица

до Принца На Приказките
от Спящата Красавица В Реала

Принце,

Понеже вече не живея в приказка,
а в грозната картинка на Реала,
понеже конят ти си потроши копитата,
а аз се скъсах да се правя на заспала,
понеже ти целуна всичките красавици,
които ти се мярнаха по пътя,
(освен по пътя - и по магистралите)
Понеже ... и заспала не съм тъпа.

Та, Принце,

няма смисъл да пристигаш.
Омъжих се за брата на коняря,
Той е ковач. На щастие. Не лигльо.
И с чужди приказки не разговаря.
Не си помисляй да си точиш меча.
Ковач е той – не му е рядка плетката.
Отдавна приказката свърши вече.
За теб ми дреме само на жилетката.

Подпис:
Спящата Красавица


Видяно във Facebook



вторник, 2 октомври 2012 г.

Ако можехте да запомните...


Ако знаехте, че след малко ще забравите абсолютно всичко случвало ви се до сега и  можехте да запазите само един единствен спомен от тук нататък кой щеше да е той?
А ако можехте да запазите два, три, десет?

Щяхте ли да изберете момент с любим човек, който ви казва, че ви обича? Или подкрепа от приятел точно когато сте имали нужда от нея? Може би как спечелихте състезанието по правопис в училище? Как се дипломирахте? Как когато бяхте на пет майка ви ви правеше закуска и баща ви ви разкaзваше приказка?  Някоя мила дума от нeпознат? Как рискувахте и спечелихте? Или как сте се провалили за да не го правите отново? Или пък може би щяхте да изберете спомена как някой ви е предал за да се пазите от него? Щеше ли да има хора, за който нямаше да запазите никакви спомени? Сигурно доста.

Но ако можеше да забравите всичко и да започнете на чисто щяхте ли да се опитвате да запазите нещо ? Грешките или успехите? Моментите на щастие или на разочерование? А кой казва, че не можете? Миналото си е минало, то съществува само в спомените, изтриете ли ги - то вече сякаш не се е случило...Запазете само доброто! J
Ljbimka J

петък, 31 август 2012 г.

Порция размисли за днес

Страхуваш ли се - не го прави.
Правиш ли го - не се страхувай "

Чингис Хан 




„-Има цели, за които човек може да даде живота си - твърдо изрече Пеперудата.

-Не, няма! Животът ти е само един, а цели колкото искаш, по пет за грош!

-Ох...Как можеш да живееш с такава философия?


Ринсуинд си пое дъх и чак тогава я увери:

-До дълбоки старини.“

Тери Пратчет










"Животът, дори когато го отричаш, дори когато го пренебрегваш, дори когато отказваш да го приемеш, е по-силен от теб. По-силен от всичко. Хората се завърнаха от война и започнаха пак да създават деца. Мъжете и жените, които бяха измъчвани, които бяха видели близките си да умират и да изгарят къщите им, започнаха отново да гонят автобусите, да обсъждат прогнозата за времето и да омъжват дъщерите си. Това е невеоятно, но е така. Животът е по-силен от всичко." 
"Обичах я", Анна Гавалда








Каква принцеса съм, съвсем не знам... Къде са ми кристалните пантофки?Къде са ми вълшебните огледала?Не спя от векове...Ни даже нощем...
Говоря си за дефицит. На принцове. И рицарите свършиха, изглежда. Останах си по няколко мечти. По приказки. И по надежди.

Но някак си не страдам от това. Какви ти принцове, какви ти конници... Каква принцеса съм, така и не разбрах, но винаги се влюбвам във разбойници..














„Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!“
Димитър Талев (Железният светилник)

Сърцето е виновно



" Не те избрах. Сърцето е виновно.То никога не иска разрешение. ...Ако се влюби - влюбва се...и      толкова.Сърцата имат свое мнение. Понякога тъжи, че теб те няма. ... ...Заравя се и плаче. Като облак.  Сълзите му са светли. Като пяна. И да ги спра не мога и...не мога. Понякога се караме със него.
 -Не го обичай! - казвам му -Не трябва! 
Но то ми се усмихва мълчаливо и все не вярва и ... не вярва... 
-Ще те боли. - повтарям - Не обичай! Безумие е да го правиш! Не знаеш ли, че обичта ранява? Или отново просто ти се страда... 
Сърцето ми не слуша...И обича. Не се сърди, че тебе е избрало. Не иска нищо, нищичко за обичта си. А просто се нуждае да я дава."

Ваня Нинова

четвъртък, 30 август 2012 г.

На...

На.......

Бъди такъв, какъвто си...

Не си артист в посредствена пиеса,

не съчинявай глупави лъжи

в стремежа си да те харесам.

Не се прави на мъж велик.

Аз съм жена (не съм от вчера).

Със интуиция улавям всеки миг,

когато преиграваш – се изнервям...

Не ми шепни лъжливи чудеса!

Да, романтична съм, но не наивна...

Не ми разказвай – откога

не си се срещал с хубост дивна!

Наясно съм какво изпитваш. Знам...

Държи ли се жената хладно,

мъжът се чувства слаб и сам,

започва да я иска жадно...

Бъди такъв, какъвто си.

Не се прави на обожател!

Харесваше ми повече преди,

когато те приемах за приятел...


Румяна Симова




понеделник, 27 август 2012 г.





А дъждът е плакал мен.
Затова съм толкова горчива,
че когато ме целуват,
ги проклинам
и когато ме прегръщат,
ги напускам
и когато ме поискат,
ги погубвам.

А дъждът е плакал в мен.
Затова съм толкова красива,
че когато ме сънуват,
ги разплаквам
и когато ме забравят,
ги настигам
и когато ме пожертват,
ги помилвам.

А дъждът е плакал в мен.
Затова съм толкова безумна,
че когато ме оставят,
ги желая
и когато ме отпиват,
ги спасявам
и когато си отидат,
ги обичам.

Бояна Петкова

сряда, 1 август 2012 г.

Бански - закачка

Лято е, време за почивка и слънчево настроение, а  в тези жеги си е и само за плаж. Ето, един бански закачка, който ще остави хубави спомени и през есента :) 

http://www.kiskin.it/

понеделник, 16 юли 2012 г.

Много нежно...А защо винаги чакаме да се стигне до там?

"Стела, Стела, Стела, ако се появиш на вратата сега обещавам:
ще изхвърлям боклука без да ме подсещаш,
ще се науча да не блъскам вратите,
ще ти масажирам гърба, без да си настинала, 
ще купувам цветя, ливади с цветя,
ще съм тих, когато ставам нощем,
ще изтупвам завивките в неделя,
ще поливам юката,
ще пускам прахосмукачка,
ще вдигам седалото на тоалетната, преди да пикая (после ще го пускам пак),
ще увелича гръдната си обиколка,
ще намаля гъзната,
ще спра да се държа като говедо с майка ти,
ще те возя на водно колело,
ще те науча трите гами на китара,
ще отидем в Индия,
ще ти обесня както е f-stop на "Nikon-a"" без да викам,
ще престана да съм дребна риба,
ще спра да пия вечер по две бири,
ще продадем най - сетне тази къща,
ще напусна противната си работа и пак ще имаме пари, пари, пари, проклети пари,
Стела! Също обещавам:
няма да те поправям, когато разказваш вицове,
няма да те прекъсвам, когато си разпалена,
няма да пея втори глас върху любимите ти песни,
няма да остроумнича на сантиментални филми,
няма да се изказвам по абсолютно всички въпроси,
няма да мрънкам, да дудна, да се цупя, да те питам кога ще си тръгваме,
няма да спроря с теб за простотии,
няма никога да каним Иван и Катя на вечеря,
няма никога да ходим повече в Лас Вегас, никога,
няма да вземам филми на Хичкок,
няма да поръчвам китайска храна,
няма да излизам от стаята ако се скараме (какво говоря - няма да се караме),
няма да ме видиш да си бъркам в носа,
няма да се оригвам с глас и да се напъвам да пърдя умишлено,
никога вече няма да мълча толкова дълго с теб, никога,
никога няма да включа CNN,
никога няма да ти свалям звезди!
Ти си звезда Стела!"

18% сиво - Захари Карабашлиев

петък, 29 юни 2012 г.

Принцесата е уморена



Принцесата е страшно уморена.
 От грахови зърна. И от обувки.
 Не и достигат сили. Нито време
 да чака принца със вълшебната целувка.
 И как да я събуди, като тя
 не спи изобщо. Вече сто години.
 По цели нощи вярва в чудеса.
 И вечно губи вярата си на разсъмване.
 Принцесата е уморена. До сълзи.
 Светът я плаши. Струва ѝ се лош.
 ---
 Сега тя просто иска да заспи.
 Не я будете. Лека нощ.

петък, 8 юни 2012 г.

За всички пропуснати мигове

М. Алгафари

За всички пропуснати мигове,
за сълзите неизплакани,
за всички изпуснати влакове,
за гарите недочакани,
за думите неизказани,
за раните ненанесени,
за болките ненаказани,
за всички цветя неподнесени,
за песните неизпети,
картини ненарисувани,
за чувствата неизлети
и танци неизтанцувани,
за стиховете неписани,
за маските несвалени,
за виковете подтиснати,
за ударите спестени,
за устните нецелунати,
за всички врати неоткрехнати,
за шансовете изгубени
и страхове непосрещнати,
за всички писма неизпратени,
любови несподелени,
за всичките прошки недадени,
за пропиляното време,
за грешките непоправени,
за всяко "ОБИЧАМ" неказано,
за бляновете забравени,
за щастието отказано,
за всички пропуснати други животи
и избори ненаправени -

СЕГА е моментът да мислим, защото
не знаем тук колко остава ни!






петък, 20 април 2012 г.

Без малко да убия Жаба




Тази моята приказка по средата си още е слаба.
От троха се изгърби и едва ще дотътри финала.
И какво, че целувах - като принцът отново е жаба.
Просто локви обича, а пък аз не съм го разбрала...
Със вроден егоизъм съм го гледала дълго в очите.
Тъй подвеждащо дълго, че да иска да скочи в небето...
Но небето е пропаст и е редно поне да попиташ
всеки принц или жаба дали са добре със сърцето...
Не попитах, защото бях заета с ремонт по пейзажа -
доразлиствах дървета, дирижирах тревите да пеят.
Доусмихвах вселената - беше особено важно -
как ще изглежда като принц се разхожда из нея.
Покрай тези детайли съм пропуснала да се огледам
и да видя, че жабата и без мен пълноценно си диша.
По средата съм още, но е късно за жалки победи.
Обещавам, че приказки повече няма да пиша.

                                                Камелия Кондова

събота, 7 април 2012 г.

Не си мой тип. Не можеш да болиш.
Прости ми, но си като грешна рима.
Едно такова смахнато кръжиш.
А аз отдавна не съм лято. Виж ме - зима.

Да ти застеля след вечеря сняг
или фалшива дума да притопля?
Сънува ми се не море, а бряг.
Да си седя и слънчоглед да чопля.

Нарязах всички рокли. Няма бал.
Пантофката и без това ме стяга.
А дядкото с вълшебния чувал
бил мъжка версия на Баба Яга.

Стърнище ми е цъфналата ръж.
Теоретично - беше крива нива.
Ех, глупаво предчувствие за мъж,
я по-добре вземи и си отивай.


http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=112582

събота, 31 март 2012 г.

The Road Not Taken / Пътят по който не поех


                                                  The Road Not Taken

TWO roads diverged in a yellow wood,
And sorry I could not travel both
And be one traveler, long I stood
And looked down one as far as I could
To where it bent in the undergrowth;
Then took the other, as just as fair,
And having perhaps the better claim,
Because it was grassy and wanted wear;
Though as for that the passing there
Had worn them really about the same,       
And both that morning equally lay
In leaves no step had trodden black.
Oh, I kept the first for another day!
Yet knowing how way leads on to way,
I doubted if I should ever come back.       
I shall be telling this with a sigh
Somewhere ages and ages hence:
Two roads diverged in a wood, and I—
I took the one less traveled by,
And that has made all the difference.

Robert Frost

-------------------------------------------------------------------------------
Пътят по който не поех

Два пътя в леса разделени видях,
ала не можех да тръгна по двата.
Бях пътник единствен, там дълго стоях,
единия с поглед надолу следях
гръб как извива навътре в гъстака.
Тръгнах по другия. Тъй избор почтен
и с повече право сторих навярно.
Той искаше работа - цял затревен,
па макар и пътят им общ до тоз ден
за тях да се беше грижил по равно.
Еднакви лежаха оназ сутрин там
в листа пожълтели, без стъпки тъмни.
О, за друг ден оставих първия. Знам,
че пътят до път води винаги. Сам
не вярвах обаче, че ще се върна.
Това ще разказвам с въздишка за тях,
щом минат години и се изгубят.
Два пътя веднъж разделени видях
и по-запустелия аз си избрах,
а това промени всичко друго.

Робърт Фрост
Превод: Теменуга Маринова

        




сряда, 28 март 2012 г.

Нерви за Любов




Нерви за Любов

Нямам нерви за дълги любови,
а кратките не ми приличат.
Да не мислиш,че нещо ново
ми казваш с това "Обичам те"
Да не мислиш,че ще се срути
светът - след моето тръгване?

Бъди сигурен - много пъти
са ме лъгали.И съм лъгала.
А пък Земята си е на мястото.
Само сезонът се сменя.
Крайно време е да си наясно,
че всичко е само временно.
А аз най-временната от всичко.
Най-кратката.Невъзможната.

Лесни любови - не ми приличат.
А трудната - ще я можеш ли?
Хм,да опиташ ли ти е щукнало?
Добре - да живее рискът!
Хайде сега - отведи ме от тука!
Ако ти стиска!

четвъртък, 8 март 2012 г.

Усмихни се! / Smile!




Smile
Artist: Michael Jackson
Software: Windows Movie Maker

Lyrics:

Smile though your heart is aching
Smile even though its breaking
When there are clouds in the sky, you'll get by
If you smile with your fear and sorrow
Smile and maybe tomorrow
You'll find that life is still worthwhile

If you just
Light up your face with gladness
Hide every trace of sadness
Although a tear may be ever so near
That's the time you must keep on trying
Smile, what's the use of crying?
You'll find that life is still worthwhile

If you just
Smile though your heart is aching
Smile even though its breaking
When there are clouds in the sky, you'll get by
If you smile through your fear and sorrow
Smile and maybe tomorrow
You'll find that life is still worthwhile
If you just smile

that's the time you must keep on trying
Smile, what's the use of crying?
You'll find that life is still worthwhile
If you just smile





Усмихни се

Усмихни се въпреки че сърцето те боли
Усмихни се въпреки че се разбива
Кофато има облаци в небето ти ще продължиш,
Ако се усмихваш с твойте страх и тъга
Усмихни се и може би утре
Ще откриеш, че живота все още си струва

Ако просто
Осветлиш лцето си с радост
Скриеш всяка следа от тъга
Въпреки, че сълата може де е толкова близо
Това е момента в който ти трябва да продулжиш да се опитваш
Усмихни се, каква е ползата от плач?
Ще откриеш, че живота все още си струва

Ако просто
Усмихни се въпреки че сърцето те боли
Усмихни се въпреки че се разбива
Кофато има облаци в небето ти ще продължиш,
Ако се усмихваш с твойте страх и тъга
Усмихни се и може би утре
Ще откриеш, че живота все още си струва
Ако просто се усмихнеш

Това е момента в който ти трябва да продулжиш да се опитваш
Усмихни се, каква е ползата от плач?
Ще откриеш, че живота все още си струва
Ако просто се усмихнеш
Усмихни се

сряда, 7 март 2012 г.

 
На щастието тайната каква е?
Тоз' отговор желае всеки да научи!
Едва ли някой точната рецепта знае,
но щастие би искал всеки да получи...
А то е толкоз относително и тъй различно,
тъй както са различни всички хора,
и, ако не прозвучи съвсем трагично:
май повечето се отказват да го търсят от умора.
За някои - то значи състояние,
имущество, пари, богатство, власт...
За други пък е удоволствие без разкаяние,
и те възползват се от него, без да губят нито час.
Замислихте ли се какво е щастие сега? -
За птиците - е полетът в небето...
В пустинята - това е капчица вода...
За майката - това и е детето...
За слабият - подадена ръка...
За влюбените - е любов в сърцето...
За болният човек - това е здраве...
Самотният пък търси си приятел...
А някои щастливи са, ако сънят им стане и наяве...
За други щастието е да си мечтател...
На щастието пълната рецепта аз не зная,
но според мене отговорът е готов:
На всички от сърце ви го желая!
Забъркайте сами рецептата за щастие с любов!

понеделник, 5 март 2012 г.


Мира нямам, че те обичам!
Мадлен Алгафари

Време ли нямах - да те забравя?
Повод ли нямах - да те заместя?
Огън ли нямах - Да се запаля?
Или очи нямах насреща?

Сълзи ли нямах - да не изстина?
Рани ли нямах - да те не мразя?
Гордост ли нямах - да те не диря?
Или честта си да пазех?

Мисли ли нямах - да те не мисля?
Сърце ли нямах - пак да обича?
Спомен ли нямах - да ме пронизва?
Разум ли - да те отрича?

Други ли няма - по тях да тичам?
Воля ли нямам - гръб да обърна?
Нужда имам да те обичам..
Сили нямам да се не върна!

неделя, 4 март 2012 г.

Отечество


Отечество любезно, уроки да не са ти,
ама си много мило и убаво си много.
Земята ти земя, небото ти - небо!
Ете бая със зор изкаруваме лебо
и малко на законо дъската му клопа,
ама инат чиним на цела Европа…
                                                    Елин Пелин


вторник, 28 февруари 2012 г.

Когато нещо в живота ти липсва, обикновено се оказва, че не  е нещо, а някой.
Робърт Браулт

When something is missing in your life, it usually turns out to be someone.  ~Robert Brault



Някой, на когото да разкажеш е една от основните нужди на хората.
Майлс Франклин

Someone to tell it to is one of the fundamental needs of human beings.  ~Miles Franklin



В края на краищата, кой сред нас не избира да бъде малко по-малко прав, за да бъде малко по-малко самотен.
Робърт Браулт

In the end, who among us does not choose to be a little less right to be a little less lonely.  ~Robert Brault, www.robertbrault.com




Проблемите са част от твоя живот, и ако не ги споделяш, ти не даваш на човека който те обича шанс да те обича достатъчно.
Дина Шор

Trouble is part of your life, and if you don't share it, you don't give the person who loves you enough chance to love you enough.  ~Dinah Shore





Понякога се нуждаем от няколко човека в живота ни, който могат спокойно да ни изобличат, че блъфираме.
Др. Сънулф

Sometimes, we need a few people in our lives who will calmly call our bluff.  ~Dr. SunWolf, professorsunwolf.com





Как е възможно да се очаква една жена да бъде щастлива с мъж който се отнася с нея като с напълно нормално човешко същество? - Оскар Уайлд

“How can a woman be expected to be happy with a man who insists on treating her as if she were a perfectly normal human being.” Oscar Wildе





Ние гледаме един към друг чудейки се какво си мисли другия, но никога не казваме нищо.
Мравките маршируват
Дейв Матю Банд

We look at each other wondering what the other is thinking but we never say a thing.”
 Ants Marching
 Dave Matthews Band quotes





Понякога виждаш човек и се чудиш защо не прекарваш повече време с него, след като той е един от любимите ти хора. След това той казва нещо и ти си спомняш защо. 

“Sometimes you see a person, and you wonder why you don't spend more time with that person, because they're like one of your favorite people. And then they say something and you remember why you don't.”




Добре е, да пращаш цветя, но не оставяй цветята да говорят вместо теб. Цветята имат ограничен речник. В общи линии най-доброто което цветята могат да кажат е, че си си спомнил. -  Джим Рон

It's okay to send flowers, but don't let the flowers do all the talking. Flowers have a limited vocabulary. About the best flowers can say is that you remembered. - Jim Rohn 

   

Представи си

Представи си, че на някой му се иска да се свърже с теб...
Представи си, че някой гледа скайпа си и се чуди дали да ти пише... и решава, че няма.
Представи си, че някой гледа телефона си и се чуди дали да не ти се обади... и решава, че няма какво да ти каже.
Представи си, че на някой му липсваш... но решава, че няма защо да ти го каже.
Представи си, че някой се сеща за теб и решава да ти се обади по-късно... но забравя.

Представи си, че ти се чудиш дали да не пишеш на някой - но не го правиш.
Представи си, че и ти се чудиш дали да не се обадиш на някой - но отлагаш.
Представи си, че и на теб някой ти липсва... но ти е неудобно да казваш такава неща... пък и нали те си знаят.
А сега, представи си, че някой беше писал... някой се беше обадил... някой беше посмял да покаже интерес... може би нямаше да проработи... но и сега не работи, нали?

неделя, 19 февруари 2012 г.

Какво не свърши днес


[x] Днес не си наготви вечеря... защото какво значение има, че ще ядеш пица още една вечер.
[x] Днес не прочете новините въпреки решението си редовно да го правиш... защото ще започнеш от утре вече редовно.
[x] Днес не спортува... защото точно днес не ти се ходеше.
[x] Днес не написа проекта... защото срока за предаване е чак след две седмици.
[x] Днес не си купи дрехите който си хареса за партито другата седмица... защото "Ами, ако си харесам нещо друго?"
[x] Днес не си легна навреме... защото имаше да се ровиш из Интернет.
[x] Днес не каза на никого, че го обичаш... защото те и без това си знаят.
[x] Днес не се обади на никой да излезете... защото не беше в подходящото настроение.
[x] Днес не се свърза с приятелите които отдавна не си виждал... защото ще го направиш утре.
[x] Днес не се поизлежава приятно в леглото... защото имаше много неща да свършиш.
[x] Днес не свърши нищо... защото утре е Неделя и тогава.
[x] Днес много ти се искаше да се свържеш с някой, но не го направи... защото какво ще им кажеш.
[x] Днес не подреди защото... нямаше време, имаше много други неща за вършене.
[x] Днес не каза, не попита и не публикува това, което мислеше... защото не знаеше какво ще си помислят другите.

 Днес избра да не преживееш един ден, а да го пропуснеш... защото така беше по лесно. Но той няма да се върне...

А можеше:
[+] Да сготвиш поне салата... защото желаеш за да си по-здрав.
[+] Да прочетеш новините... защото искаш да знаеш какво се е случило.
[+] Да спортуваш... защото искаш да си във форма.
[+] Да започнеш проекта... защото тогава щеше да можеш да го свършиш спокойно, навреме, без бързане.
[+] Да си купиш дрехите... защото нищо толкова няма да се промени до утре.
[+] Да си легнеш навреме... защото утре щеше да си отпочинал.
[+] Да кажеш на някой, че го обичаш... защото може и да е забравил.
[+] Да се обадиш на  някой да излезете... защото можеше и да се позабавлявате.
[+] Да се свържеш с приятели... защото може и на тях да им липсваш.
[+] Да се поизлежаваш в леглото... защото го заслужаваш.
[+] Да свършиш всичко навреме... защото тогава нямаше да ти се налага да правиш същото утре.
[+] Да се обадиш на този, за когото мислеше... защото може и той да мисли за теб.
[+] Да подредиш... защото тогава щеше да ти е по-приятно са си почиваш.
[+] Да изразиш мнението си... защото другите можеше и да го харесат.

Where the magic happens

сряда, 15 февруари 2012 г.

Ако предпочиташ локва...

Дълбоки са очите ми. Дълбоки.

Умееш ли да плуваш, е въпроса?

До днес ако си газил само в локви,

нормално е да бъдеш паникьосан.





Потъва се, да знаеш, адски лесно,

когато ти изтръпват колената.

Премяташ крак ту в ляво, ту във дясно,

но въздухът не стига под водата.





Не искам да те плаша, но е важно

да кажа, че удавени са много!

Така че, ако мислиш, че е страшно,

недей да скачаш толкоз надълбоко.





С гьолове е осеяна земята -

в тях можеш да си шляпкаш до насита...

Те - смелите, се хвърлят във водата,

страхливите - дори и не опитват...


 Васка Мадарова

неделя, 5 февруари 2012 г.


Родил си се с пълен комплект ръце и крака и вътрешни органи,
Можеш да виждаш, да чуваш, да говориш и да усещаш,
Знаеш да четеш и пишеш и това не представлява трудност за теб,
Разполагаш с кислород, вода, храна и здраве...
Живееш в свободен свят и сам принадлежиш на себе си.
Съдбата ти е дала всичко, което е могла.
Време е и ти малко да й помогнеш.
Престраши се да помечтаеш.
Престраши се да повярваш в себе си.
Престраши се да опиташ.
И си позволи да успееш!

Много хора не са имали твоите възможности, но са успели, защото са се борили.
Пребори се и ти.
Твоята борба няма да е толкова трудна.
Ако искаш приятели - създай ги.
Ако искаш любов - потърси я.
Ако искаш богатство - спечели го.
Ако искаш щастие - създай го.

Казано е - "Съдбата обича смелите"
Позволи си да бъдеш велик.
Винаги има начин,
Винаги има и друг начин.
Намери го!
А ако не можеш да го намериш - създай го!

Uplifting ballon pictures :)